Вход Регистрация

Login to your account

Username *
Password *
Remember Me

Create an account

Fields marked with an asterisk (*) are required.
Name *
Username *
Password *
Verify password *
Email *
Verify email *
Captcha *
Reload Captcha
Институт за изследване на населението и човека
 
  • ПСИХОЛОГИЧНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ
    PSIHOLOGICHNI IZSLEDVANIA
    PSYCHOLOGICAL RESEARCH (in Bulgarian)
  •     
    ISSN 1311-4700 (Print)
    ISSN 2367-4563  (Online)

Година 13, Книжка 2 (2010)

Влияние на възрастта, пола и дохода върху субективното психично благополучие
Маргарита Бакрачева
Абстракт:
Представени са резултатите от две изследвания - на юноши (ученици и студенти) и на работещи възрастни, в които се отчитат влиянието на пола, възрастта и оценката за индивидуалния доход върху степента на удовлетвореност от живота и щастието. Заключенията потвърждават комплексното влияние на индивидуалните и социалните фактори върху субективното психично благополучие. Очертана е спецификата на влиянието на възрастта и пола. Поставен е специален акцент на пропорционалната връзка между високите нива на дохода и удовлетвореност от живота и щастието и че въпреки, че не са удовлетворени от живота си, хората могат да бъдат щастливи.
*Език на статията: Български
Личностни особености и динамика на жизнената удовлетвореност на българина в периода 2004-2009 г.
Ергюл Таир, Теодора Георгиева
Абстракт:
Настоящата статия изследва динамиката в жизнената удовлетвореност на българина през последните няколко години. Проследява се и ролята на личностните черти от петфакторния модел върху удовлетвореността от живота. Резултатите представят слабо повишение в нивата на жизнена удовлетвореност при жените и липсата на съществени изменения при мъжете в изследвания период. От личностните черти само емоционалната стабилност е фактор, който оказва влияние върху жизнената удовлетвореност на жените. Докато удовлетвореността от живота при мъжете има значими връзки с почти всички личностни черти, но само част от тях имат значимо въздействие.
*Език на статията: Български
Какво са щастието, удовлетвореността от живота и благополучието за българина днес?
Диана Бакалова, Маргарита Бакрачева, Бистра Мизова
Абстракт:
Представени са междинни резултати от изследване, което търси значенията на щастието, удовлетвореността от живота и психичното благополучие за съвременните българи, както и връзките между трите концепта. Въведено е ново понятие – локус на стимулите, чиято цел е да разгърне на едно още по-задълбочено равнище изучаването на механизмите, чрез които хората насочват личностните си ресурси към основните жизнени сфери или черпят такива от основните жизнени сфери за поддържане на високи равнища на щастие, удовлетвореност от живота и психично благополучие.
*Език на статията: Български
Психичното благополучие в парадигмата на хуманистичната психология и екзистенциалната психотерапия
Росица Георгиева, Николай Бавро
Абстракт:
Чрез създаване и налагане на общи норми, стандарти и модели за добър живот и психично благополучие хората могат да бъдат унифицирани, манипулирани и експлоатирани. Хуманистичната психология и екзистенциална психотерапия признават уникалността на субективната реалност и правото на всеки да твори и отстоява концепцията си за жизнено благополучие. Дискутиран е психоаналитичният принцип на удоволствието и хомеостаза като неадекватен за надбиологичните нива на функциониране на човека. В екзистенциалната парадигма тези нива се разбират като най-съществени за човешката природа. Те определят характера и вектора на ежедневното благополучие, силата и величието на справянето с екстраординарните и трагични събития в живота.
*Език на статията: Български
Защо сме такива?
Борян Андреев
Абстракт:
С това изложение е направен опит да се отговори на въпроса защо във всички измервания на субективното благополучие или щастието, ние българите винаги се определяме или като най-нещастни, или като едни от най-нещастните. Отговор на този въпрос потърсих с помощта на литературни текстове, в коио са описани типични черти от национален характер, лични наблюдения и специализирана психологическа литература. Описани и коментирани са част от чертите типични за българския национален характер.
*Език на статията: Български
Символите в изследването на психичното благополучие
Надя Матеева
Абстракт:
Благополучието като психично преживяване може да бъде изследвано чрез символа и процесите на символизация, които са основен елемент от ежедневното човешко поведение. Обясненията за символното поведение на хората през търсенията и разбиранията на основните школи в психологията като – психоанализа, аналитична психология, когнитивна психология и др., може да бъде допълнителна подкрепа при изследването, търсенето и намирането на обяснителни модели при формирането на преживяване за благополучие.
Идеята за понятието и явлението символ, наричано с различни имена в различните теоретични направления, би могла да бъде допълнителен принос при осветляване на разбирането за психично благополучие. В едни ситуации символът, разбиран като „инстинкт”, „сън” или „ритуално действие”, в други е „архетип” или „мит”, в трети –„Свръх-Аз”, в четвърти – „паметник на културата” или „творческо послание”, в пети – просто „действие” или нещо друго, но въпреки различните си „условни” превъплъщения, запазва своята същност, а многобройните начини за неговото формиране често се оказват в основата на преживяванията, даващи ни усещането за справящи се (или не до там), и благополучни (или не до там), индивиди. Общият преглед на различните виждания и разбирания за символа в полето на психологията дава една по-цялостна и ясна представа за многобройните му форми и сфери на приложение в човешката практика, а от там и за по-ясното разбиране на психичното благополучие.
*Език на статията: Български
Критерии за оценка ефективността на лидерския стил на министър-председателя
Слави Бинев
Абстракт:
Статията е посветена на определянето на фактори на министър-председателския лидерски стил. Прегледът на литературата показва недостатъчно изследвания в тази насока, както и отсъствието на добре разработена методология предвид преобладаването на качествен подход при анализа на поведението на министър-председателите. В настоящето изследване се създава въпросник на основата на критерии за ефективност на държавните глави чрез използването на екпертни оценки. Това дава възможност за ранжиране на изследваните лица по параметрите на ефективността. Оценката се прилага за 26-те министър-председатели от Следосвобожденския период и от периода след 1989 г., когато в България се провеждат относително демократични избори. Последвалият анализ на резултатите очертава четири основни характеристики на лидерския стил на министър-председателите - отношение на министър-председателя към нормите, което включва спазване на правилата и реда, мотив за принадлежност и лична почтеност; мотива за власт; балансиране на емоциите при взимане на решение и работа с външни фактори (експерти и медии).
Изследването е основа за продължаването му по посока на определяне на изразеността на характеристиките на лидерския стил при определените като ефективни и неефективни министър-председатели. Това ще даде възможност за прилагането на метода за диагностика и прогнозиране на ефективно политическо лидерско поведение в ролята на министър-председател.
*Език на статията: Български
Детерминанти на полово-ролевите ориентации, самооценката афективният баланс през юношеството
Ева Папазова
Абстракт:
Целта на статията е да проследи и анализира влиянието на факторите пол, възраст и социално-икономически статус върху полово-ролевите ориентации, самооценката и афективният баланс в юношеска възраст. Изследвани са 257 юноши на възраст между 13 и 20 години. Приложени са въпросниците - Въпросник на Спенс, Хелмрич и Стап за измерване на личностните нагласи (Personal Attribute Questionnaire; Spence, Helmreich & Stapp, 1974, 1975), Въпросник на Купърсмит за измерване на самооценката (The Self-Esteem Inventory; Coopersmith, 1967) и Скала на Брадбърн за измерване на афектите (Affect Scales: Positive Affect, Negative Affect, Affect Balance; Bradburn, 1969). Резултатите показват, че момичетата са по-мъжесвени, по-женствени и по-андрогинни; с по-висока самооценка по отношение на аспекта „връстници”; със значимо по-висок афективен баланс и по-нисък негативен афект от момчетата. Мъжествеността и андрогинността значимо нарастват с увеличаване на възрастта; с най-висока самооценка са юношите през късното юношество; негативните афекти значимо намаляват, а афективния баланс значимо нараства с възрастта. Юношите от ромският етнос са най-андрогинни и с най-висока самооценка по отношение на аспекта „училище”.
*Език на статията: Български
Стресът при родителите на осиновени и биологично родени деца
Теодора Танева, Красимира Байчинска
Абстракт:
Обществената нагласа към осиновяването както в България, така и в повечето страни по света, до скоро бе изключително позитивна. Осиновяването се възприема от обществото преди всичко през призмата на мита за „спасението” за всички участници в него. По-нови изследвания в областта на осиновяването фокусират върху причините, поради които нерядко това „спасение” се оказва проблематично. Целта на настоящата статия е да изследва и сравни стреса при родителите на осиновени и биологично родени деца. Показано е, че стресът, който майките на осиновени деца преживяват, е по-висок от този на биологични майки. Интерпретацията на данните се базира върху причините, които водят до създаване на дисфункционален модел на семейна комуникация в семейството с осиновено дете.
*Език на статията: Български
Да се справим с проблемното поведение при малките деца: Един пример с терапия за взаимодействие „Родител-Дете”
Соня Будева
Абстракт:
Предложения материал фокусира внимание върху значението на родителско-детските взаимоотношения при справяне с проблемното поведение при деца във възрастта от 2 до 7 години. Като пример за ефективно терапевтично въздействие е използвана Терапията за взаимодействие „Родител-Дете”, при която терапевтът се явява медиатор в социалното подкрепление за промяна на родителите и детето. Разгледана е теоретичната рамка, същността и техниките на този терапевтичен метод.
*Език на статията: Български
Психологични фактори свързани със субективното усещане за благополучие при хора с хронични заболявания
Максимка Рашева
Абстракт:
Субективното благополучие е в центъра на много изследвания поради връзките му с такива важни изходи като здраве и заболяване. Целта на настоящето изследване е да проучат взаимовръзките между социалната подкрепа, оптимизмът, негативните очаквания, здравната локализация на контрола и субективното благополучие при пациенти с хронични заболявания. Резултатите показват умерени равнища на депресивна симптоматология и удовлетвореност от живота. Установява се положителна значима корелационна връзка между възприета емоционална, инструментална, действително получена емоционална, информационна подкрепа и удовлетвореност от живота. Оптимизмът е свързан с удовлетвореността от живота и негативните очаквания са свързани с депресивните симптоми. Вътрешната локализация на контрола и възгледите, че лекарите могат да контролират заболяването са свързани с удовлетвореността от живота.
*Език на статията: Български
Особености на самооценката при работещи в системата на здравеопазването студенти
Силвия Цветкова
Абстракт:
В широката рамка, описваща понятието психично благополучие особено отношение има самооценката. Известно е, че самооценката оказва силно влияние върху самоуважението, рефлектира върху презентираните способности и умения за постигане на успех, което благоприятства удовлетворението от себе си и оптимизира социалната значимост. В материала са коментирани резултатите от проучване на самооценката при работещи в системата на здравеопазването студенти, които в частност са съпоставени с тези, получени при възрастни доставчици на социални услуги.
*Език на статията: Български
Условия на живот, жизнен стил, психично благополучие и прегаряне при мениджъри от средния и висш ешалон на фирменото управление
Пламен Димитров
Абстракт:
В доклада, в контекста на изследванията за условията и качеството на живот в Европа, се представят резултатите от изследването на взаимовръзката между условията на живот, жизнения стил, психичното неблагополучие и прегарянето в извадка от 362 мениджъри от средния и висш ешалон на фирменото управление. Обсъжда се ролята и значението на агресивно-защитните и пасивно-защитните жизнени стилове на изследваните като предиктори за тяхното прегаряне и психично неблагополучие. Правят се препоръки към системите за тренинг на мениджърите, програмите за управление на организационната промяна и практиката на организационните консултанти.
*Език на статията: Български
Българска адаптация на скалата за изследване на его-резилиентност(Block & Kremen, 1996)
Живка Желязкова–Койнова, Цвета Мишева-Алексова, Людмила Червенкова
Абстракт:
Целта на изследването е да се адаптира скалата ER89 (Block & Kremen, 1996) за измерване на его-резилиентност. Изследвани са 541 лица на възраст от 18 до 76 г. (292 мъже – 54% и 249 жени – 46%). Българската версия на ER89 демонстрира адекватна вътрешна консистентност ( = 0.76). Тест-ретест коефициентът е 0.70 при 58 изследвани лица за период от 6 месеца. Българската версия на ER89 е надежден, валиден и информативен психометричен инструмент. Препоръчваме я за изследвания в областта на позитивната психология, здравната психология, клиничната психология, психологията на развитието, психологията на личността и др. Краткостта на скалата я прави подходяща за включване в тестови батерии.
*Език на статията: Български
Социална среда и удовлетвореност от труда
Велислава Чавдарова
Абстракт:
Представено е изследване, в което социалната среда се разглежда като основен детерминиращ фактор за удовлетвореност от труда. Анализира се удовлетвореността от труда като нагласа, свързана със социалнопсихологическия климат, дисциплининаростта и психичното благополучие на служителите. Акцентира се върху влиянието на два аспекта на социалната среда. От една страна се установява въздействието на компонентите на работната среда. От друга страна се констатира влиянието на семейната среда на служителите върху индивидуалното им психическо благополучие.
*Език на статията: Български
Сравнителен анализ на самооценката на българи, турци и роми
Зорница Ганева
Абстракт:
В статията е направен сравнителен анализ по етнос, изповядвана религия, пол и възраст на самооценката на българи, турци и роми в условията на криза. Тя е измерена чрез скалата за самооценка Rosenberg Self-esteem Scale (Rosenberg, 1965). Изследвани са общо 355 подрастващи (151 момчета и 204 момичета; възраст 18.09 години), от които 122 са от български, 116 са от турски и 117 са от ромски произход. Резултатите показват, че групата на мнозинството има относително по-висока самооценка в сравнение с представителите на двете малцинства, турци и роми. Християните и мюсюлманите имат по-висока оценка в сравнение с агностиците и атеистите. Единствено момчетата от турски произход имат по-висока самооценка в сравнение с момичетата от същия етнос. Не са налице статистически значими различия по възраст в самооценката на изследваните лица от трите етнически групи.
*Език на статията: Български
Стандарти за себеоценяване ичувство за собствена ценност
Маргарита Дилова
Абстракт:
Чувството за собствена ценност, измерено чрез скалата на Розенберг, е съпоставено със себеоценката, формирана по алгебричния модел от частни себеоценки по поредица от социално желателни личностни качества. Изследваните лица правят тези частни себеоценки въз основа на три различни стандарта: 1) сравнение с връстниците; 2) сравнение с идеалния Аз-образ; 3) доколко могат да постигнат своя идеален Аз-образ. Установява се, че себеоценките спрямо идеалния Аз-образ не корелират с общата себеоценка по Розенберг, а себеоценките спрямо връстниците и постижимостта на идеалния Аз-образ имат с нея статистически значими, но слаби корелации. Като цяло измерените частни себеоценки обясняват твърде малък дял от вариативността на общата себеоценка. Резултатите се обсъждат във връзка с въпроса за детерминантите на общата себеоценка.
*Език на статията: Български
Субективното психично благополучие на българина в европейска перспектива
Красимира Байчинска
Абстракт:
Целта на настоящата статия е да разгледа психичното благополучие на българина в европейска перспектива. Представени са данни от множество крос-културни изследвания, в които България участва преди и след 2000г. Обобщението на данните показва, че в сравнение с гражданите на старите и по-нови членки на ЕС, българинът оценява себе си като по-нещастен и по-неудовлетворен, с по-слаба лична реализация и с по-висок песимизъм. Данните показват стабилност за периода от 1995 до 2007г. Накратко казано на фона на европейците от други страни, българинът оценява себе си като по-слабо психично благополучен. Предлагат се някои възможни интерпретации на данните, а също така и пътища за повишаване на психичното благополучие на българина.
*Език на статията: Български